Постинг
15.10.2011 19:36 -
Има ли някой зад стената!?
Автор: screamsinbulgaria
Категория: Други
Прочетен: 942 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2011 19:37
Прочетен: 942 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 15.10.2011 19:37
Има ли някой зад стената!?
Първото нещо с което се асоциира думата „стена” в мислите на хората е някава бариера. Независимо от конкретиката на темата в която се употребява тази дума, самата тя си има своето значимо място в човешката история. Но това са неща от близкото и не толкова близкото минало на немалко поколения. От отстоянието на времето, стената среща нови врагове и нови приятели. Ако за някой Берлинската стена им навява някакви ярки спомени, то за други това не е така. Поколението което помни появата, а след това и падението на стената, днес може би живее с чувство на смирение, че все пак са успели да се преборят за нещо значимо в своя живот. Или това е било едно поколение което е знаело срещу какво се изправя. Врагът, условно казано е имало лице и то е било победено. Подробностите дали е победено, историците и анализаторите на това време ще кажат. Но какво се случва след това!? Европа няма стени, поне не физически забележими, които да разединяват едни хора от други. Нови лица, ново поколение се движи буквално и в преносен смисъл сред улиците на европейските градове и села. Всеки един от тези нови лица живее в свой собствен свят, но събитията от отминалите събития, като че ли се повтарят.
Ние всички сме едно изгубено поколение! „Ние” – това е момчето или момичето, което всяка сутрин се събужда и се замисля какво ще прави. Те са млади. Хиляди, може би стотици хиляди, милиони изгубени души. Повечето от тях на 16 до към 30 години. Немалко от тях достатъчно образовани, дори високо образовани, токущо завършили университета. Други просто се носят по вълната, не че не знаят какво се случва със тях, но от рано са се сблъскали с трудностите и враждебността на действителността която ги обгръща. Повечето от това поколени са положително настроени към света, защото са им чужди разбиранията, а и самата система на отминаващото поколение. Никой от тях не би желал да живее в света на другите. Мечтите са други! Може би това са хората които неискат, а в повечето случаи и немогат да живеят в такава система. Нито работят, нито учат! Някой от тях са познати лица за много от нас. Виждаме ги всяка нощ, насядали по стълбища и къде ли не! Събират се в паркове, подлези. Първите впечатления са, че цялата тази картина е в резултат просто на един младежки мързел. Очевидното е, че наистина тези младежи, недопринасят с нищо собственото си развитие, а и на държавата в която живеят. Нека нещата небъдат погрешно разбрани! Не се търси, кой е виновникът. Въобще възможно ли е да има някой виновен, за това което се вижда. То се случва в Мадрид, в не един и два града в Франция, Италия и още много други европейски страни.
Икономическата криза е онзи виновник, който винаги е бил сочен с пръст за несгодите на много държави и в частност хора. Въпросът беше, тази система, тази обстановка в която живеем, все пак е творение на нас, на хората. В този случай, ако някой търси отговорност, то най – резонната посока е насочена към хората които ни управляват. Политици, високо платени лобисти и финансисти, банкови тръстове и т.н В крайна сметка, защо да се учудваме на апатията и презрението на младежите към образованието. Вярно е и, че тази апатия се е натрупвала много преди това. Когато държавата, управлявана от поколение, което навсяка цена иска да наложи своите разбирания на една отмираща или вече колабирала система, новото поколение ще бъде изоставено и ще бъде гневно за това. Когато държавата вижда очевидното пропадане на младежите, които по цели нощи стоят по паркове и подлези, не прави практически нищо, резултатът винаги ще е един и същ. Теми, като социалното изключване и т.н, са само политическо говорене, които с нищо не помагат. В този смисъл, това изоставено поколение, на което не се дава шанс да бъде пълноценен гражданин на държавата си, ще продължава да е апатичен и незаинтересован да учи, да работи. Желанието ще бъде, да си останеш колкото може по – дълго в времето едно дете, макар и застаряващо. Това би бил един краен ефект, резултат от това което виждат тези хора с очите си. Тези младежи, които всекидневно виждат с очите си и усещат вътре в себе си на какво са подложени техните родители, със сигурност не биха желали същото за себе си. Заключенията от това са, колкото и парадоксално да звучи, че е по – добре да си безотговорен и едно невинно дете, та дори и застаряващо. Нещо като протест, нещо като антитеза на плановете които се кроят за тях от други, чужди на тях хора.
Упадакът е гарантиран. Така както управляващите са запознати с статистиката, така и младежите, които токущо завършват висшето си образование знаят, че едва 40% от тях ще успеят да работят по специалността си. Това дори не са гарантирани проценти, което още повече разколебава не един и двама. Това и много други факти, променя цялостната култура на младежите. Създаването на семейство, образование, имат по – скоро абстрактен характер за повечето от тях. Оправдано, от гледна точка на случващото се. Оправдано е защото, сметките са разчетени. Разходите на енергия, време и оскъдни средства, без гарантиран завършек си казват думата. Оправдано е и защото, тези хора, тези младежи, като че ли са оставени на произвола на съдбата, живеят сами за себе си. Ако пътят към ада, действително е осеян с добри намерения, то сегашните младежи са привилигировани и с запазани места в това отношение. Решение има, но очевидно то ще се случи след силен натиск именно от онеправданите, както се е случвало в много други случаи. За жалост , всичко това ще се случва болезнено бавно може би, защото младите хора са твърде неорганизирани. Въпреки, че сега се наблюдава изключителната им активност в социалните мрежи, където говорят за своите проблеми и тяхното решение. Напрактика, усилията им претърпяват крах. Успехите не са положителни! Дали поради неразбории сред тълпите, или неточно дефинирани каузи за които се борят, нещата са двулики.
Дори и цялостната картина да говори за не наличие на големи шансове за промяна на съществуващото положение, определено светът забелязва, че обстановката около тези хора се нуждае от промяна. Нуждата е призив за даването и гарантирането на достойно място на това поколение в средата в която се намират. Младежите ще продължават да опонират и да бъдат онази, основна движеща сила в площадните протести. Важното тук е да се види, дали тази част от обществото ще успее да дефинира правилно своя проблем, да го постави в дневния ред на политиците и да постигне своите цели. Както винаги, в обозримо бъдеще ще се види, дали ще има развитие по този очевидно наболял проблем.
Тагове:
Groovy Sessions 270 2011- 05- 29 by Funk...
Groovy Sessions 271 2011- 06- 05 Gil Sco...
Groovy Sessions 272 2011- 06- 12 by Doss...
Groovy Sessions 271 2011- 06- 05 Gil Sco...
Groovy Sessions 272 2011- 06- 12 by Doss...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 114
