Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2018 12:00 - На училищния фронт без "промени"
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 470 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Училищата влизат в числото на надстроечните институти на този способ на производство, които господстват в обществото. Затова то съдържа в себе си всички особености на всички тези исторически определени родови черти. До колко са прогресивни едни или други производственни отношения в даден момент, толкова е прогресивно и учлището. И обратно, колкото повече противоречия се натрупват в даден способ на производство, колкото по-реакционна става господстващата класа, толкова повече народното образование се отдалечава от трезвия поглед на природата и обществото, толкова по-малко остава в училището материалистическото разбиране на битието. To такa както и държавата, политиката, културата, стават реакционни – не развиващи производителните сили, а спират ги,връщат ги назад, към предишни, отдавна отминали времена на общественно битие.

В този период, когато младата буржоазия напирала към властта и била исторически прогресивна, когато вървял бурен ръст на капиталистическо производство, в обществото се извършвал необходим и неизбежен разцвет на наука и образование, особенно естественонаучни – механика, физика, химия, математика, или всичките тези области на знанието, които били остро необходими на новия стопански начин на живот, тясно свързан с използването на машини и механизми, заменящи труда на човека. Естественните науки в този период били неотделими от практическата дейност на човека, те израснали от нея, в крайна сметка, след известно време бил преодолян средновековния схоластически разрив между  теорията и практиката на обществения живот. В крайна сметка именно класовите интереси на буржоазията — натрупване на капитал, гонитба за печлаби, политическо господство — определяли необходимостта от развитие на естественните и общественни науки и съответстващите подготовки на наемните работници.

Развитието на производителните сили при капитализма изискват, непосредствените производители — работници и други наемни работници да имат минимум обща култура, минимум знания и навици, необходими за обръщение с оръдията и средствата за производства, а така също за да помагат на буржоазията в присвояването и разпределението на нейната съвкупна добавена стойност (национален доход). Работниците не трябва да повреждат машините и оборудването, чиновниците трябва да умеят да пишат и смятат. Под тези цели и се коригира образователната система в буржоазното общество: то дава на народа този минимум от знания, които са необходими, като условие за продажба на своята работна сила на капитала и съответстващото фактическо състояние на общественото стопанство — и нито на една формула повече.

Друга основна задача на буржоазното «народно образование» се явява духовното потискане на трудещите се. Училището се използва от експлоататорите не като обществен институт за познание на истината, не за обучение на основа обективно отражение на действителността, а като средство за внушаване на децата на възгледи, идеи и предрасъдъци на буржоазията, която показва своите класови възгледи и идеи за «всеобщи», «общочовешки», «вечни», дадени на човечеството един път и завинаги. Пряк интерес на финансовия капитал се явява държавната и частна подготовка на послушни, безволеви и по-малко квалифицирани наемни роби, които да могат както казва стария Хотабич, «неуморно ден и нощ да добиват» добавена стойност за класата на капиталистите. Затова буржоазната държава превръща училищата в едно от оръдията на класова борба с трудещите се, в оръдие на духовно потискане на масите — наравно с църквата и СМИ.

Именно такова положение на делата в руското училище е подтвърдила главната чиновница на нашето образование Василева[i]. Например, говорейки за системата на държавната окончателна атестация, тя заявява, че основната задача на държавата в тази система се състои в това, «…да се избегне в училищата натиск по конкретни предмети».  Пряко за вредните планове на господата по отношение на своя народ се мисли. Защото «натискането по конкретни предмети», ако перефразираме това на нормален език, означава не толкова обучение на правилно решени изпитни бланки, но и най-важното- отстраняване на пропуски и празнини в знанията, повишаване обема и качеството на знания у учащите се една или друга област от знанията.

Такова подобряване на знанията, по думите на министершата, да допуснем не можем. Официалните обяснения, защо са най-различни, но тяхната обща същност се свежда до някои положения от пресловутата «Болонска система на образование».

Съгласно тази система народното училище трябва завинаги да се отдели от материалистическото разбиране на природата и историята. В рамките на тази задача повишаването на достоверността, качеството и обема естественонаучни и особено общественни знания, както това е било, например в съветското сталинско  училище се признава за излишно «в света на въпросите на съвременната икономика». Иначе казано, на днешното капиталистическо производство е нужен масов нискоквалифициран изпълнител с тесен кръгозор и нищожен багаж от общи и технически знания. А aко е така, то властта в лицето на министъра на образованието напълно логично достига до извода за това, че не си струва да се дават бюджетни пари за подготовка на добре и разностранно  образовани хора. Разходите за училище трябва да бъдат «приведени в съответствие с търсенето на икономиката», или урязани до край. Това е първото, към което води мадам Василева.

Съвършенно логичнo e чe при това сe изключва политехническото образование, необходимо за по-нататъшното развитие на производството. Капиталът е сковал обществото, той не е способен да движи производителните сили напред, затова на него основно са му нужни специалисти, привикнали да пристъпват от едно място на друго, да решават тяснопрофесионални задачи, да изпълняват ограничени функции, указани отгоре един път и за винаги, а най-главното, не се изкачва в политиката и държавното управление и да не разбира от него.

От страна на чиновниците от образованието такова положение се мотивира с това, че у такива специалисти им е по-висока квалификацията: че човек – «чист професионалист», не се интвресува от политика и класова борба, книги свързани и несвързани със своята професия, не чете, а чете само положената му по длъжност инструкция, сложни решения, изискващи знания от различни области от науката, не приема. Неговата квалификация е концентрирана на няколко операции и затова е доведена до съвършенство. А значи, такъв «тесен» работник ще бъде по-търсен на пазара на труда. На този «тезис» е и построена цялата буржоазна пропаганда- «тесен» професионализъм: искаш да се пристроиш в капиталистическата икономика — не мисли за нищо, освен за упорна работа за своя стопанин, направи от себе си човекообразна машина, не мислеща и не разсъждаваща, а само изпълняваща заповеди, държи си езика зад зъбите, бъди готов за пари на всякаква низост и нищо не искай от администрацията.

Подлостта и лъжата на тази доктрина е очевидна. Такъв подход към образование за цял живот привързва човека към една професия и даже към едно място в цеха или контората, правейки го зависим от волята на стопанина-капиталист, да не говорим, че това морално и физически уродлива личност. А в условията на постоянна икономическа криза еднакво не са търсени, както нови тесни специалисти, така и стари, по- «широки». Техните шансове на работа се изравняват от безработицата. А ако при все това на човек от училищния чин му се внушава опасност и порочност на борба за своите жизнени интереси, то при излизане от училище или вуза в лапите на стопаните попада удобен и послушен обект за експлоатация, нямащ и не способен да се съпротивява насила.

Днес още не на всички е ясно, че буржоазията решава в областта на образованието задачи, диаметрално противоположни на тези задачи, които едно време е решавала социалистическата държава. Ако на социализма е необходима ликвидация на ниската грамотност и политехническо народно образование, а на комунизма се изисква всеобщо образователно ниво не по-ниско от инженерно (с други него просто не можем да го построим!), то реакционния обществено-икономически начина на живот сваля курса на естествознание (основата на политехническите знания), заменяйки го с обществовъведение на буржоазно-религиозни митове и фактически сведа общото (пълно средно) образование – до начално, тясно, всъщност до видоизменено царско училище за пролетарските деца, бъдещи работници на финансовия капитал (към църковно-енорийско).

Ако болшевиките са организирали училищното дело и цялата система на културно-просветителни учреждения като единна разгърната система – част от държавата, предназначена за непрекъснат политически, научен и културен ръст на трудещите се, то буржоазията раздробява образователната система на отделни комерчески и полу-комерчески учреждения. При това тя поставя задачи на всяко учреждение да добива политическо и културно невежество слред масите, и в по-голяма степен — научно-техническо невежество.

Ако чрез съветското училище болшевиките са готвили и въвличали трудовите маси в управлението на страната, в държавното, стопанско и партийно строителство, в борбата с остатъците от експлоататорските класи, в борбата с бюрократизма и други преживелици от феодално-буржоазното общество, то буржоазната държава обратно, старателно изземва от училищния курс следите на научно знание за обществото и прави учащите се слепи и наивни по въпросите на обществения живот. Диктатурата на буржоазията възпитава работническите деца така, че сферата на социологията да им е объркана, а сферата на политиката да им се струва «мръсно дело», в което най-добре да не влизаш, или че «священия храм» е дело на особенни гении, «от сътворението на света» недостъпно за прости хора.

Такава «грижа» за обществените науки е понятна. Ako млaдите хора правилно и обективно разбират процесите на обществения живот, то те неизбежно ще стигнат до мисълта за необходимост от унищожаване на капитализма. За да не се допусне трезв поглед на природата и обществото, законите на материалния свят и особено законите на общественото развитие се съкращават и изкривяват в учебните програми все по често се обективни, субективно- идеалистически мътилки, а понякога и пряка поповска проповед «за божествените основи на житието».

Ако социализма се ориентира на наука и образование на най-тясна връзка с практиката, ако самата авангардна наука се развива и разраства от задачите на преобразуване на природата и обществото, икономическо развитие и държавно строителство, от техниката на производство, то в буржоазното образование разрива межу теория и практика непрекъснато се увеличават.

Точно така стоят работите по отношение между обществените и естествени науки: защото законите на природата механически се пренасят на обществото и тогава в обществоведението царства Малтус и социалния дарвинизъм; Защото обществото напълно се  полностью откъсва от природата и съществува само по себе си, по някакъв «особен нравствен закон, заложен в човека изначално». Тогава цялото обществоведение изцяло се превръща в сборник с поповски приказки. Тук са указани крайни положения на допустимо учебни «вилици», всъщност педагозите често маневрират между тези крайности, а от тук и се получават най-причудливи съчетания на идеалистическиата теория, което се преподава на децата под вид на история и науки за обществото.

Буржуазното образование стремително се идеализира. На учениците постоянно се внушава, че съществуващото общественно устройство може в най-добрия случай да се объясни, но никак не може да се измени. («Лимитът от революции е изчерпан!» Кой го е изчерпал, интересно? И кой въобще е казал, че кардинални общественни преобразования са лимитирани?) Пряката връзка между материални условия на живот и появата на революционни идеи, както и обратното влияние на тези идеи на масите и условията на живот  се скриват и разкъсват, а революционните идеи и техните носители ги обявяват за «пусти фантазии» и «безответствени фантазьори». Отражението на природата и обществото в училините програми често се превръща в полуфикция и полуизмислици. Предметите от природата и особено историческите явления се разглеждат, като неизменни, застинали, един път и завинаги установени. Тези явления в учебния курс са строго определени, едно след друго и едно независимо от друго. Оценката на факт или процес се дават с помоща на еднозначни логических съждения: да-да, не-не, или-или. Междинното време е запълнено от производствената и социална дейност на голяма маса от хора — трудовия народ, главния източник и движеща сила на целия исторически процес, как пък не, затова между събитията в буржоазната история царства пустота.

В училищния курс от отражението на реалността се отделя движението на тази реальност, игнорират се вътрещните процеси на вещи или явления, а самите тези вещи или явления се вземат готови, възникнали от някъде, без всякаква подготовка, или като съществуващи винаги. Ако едни или други исторически явления възникват, то те се считат за неизменни в течение на целия срок на съществуване. В тях не се появяват нови признаци и не отмират старите, отживели свойства. Вътре вещите и процесите не учат да се търсят противоречия, счита се че там ги няма, както няма и вътрешн източник на движение. А това означава, че цялата училищна система на буржоазната държава предполага и подвежда учащите се към мисъл за първопричината, като външна точка за природата и обществото, която, като часовник, някога приввежда всичко около нея в движение и сега наблюдава света отстрана (или периодично се намесва в историята).

От друга страна, децата в училище ги приучават, че историческото движение едва ли не изцяло зависи от произвола на отделни личности, от свойствата на географската среда, националност и т.н. несъществуващи признаци. Правилните взаимовръзки и взаимозависимости на явленията от материалния свят буржоазнаото училище фактически противопоставя обективния и субективен идеализъм в различни форми.

Това води до факта, че учебниците съдържат не описание и анализ на реални житейски процеси, а носят в себе си тези способи на отражение на битието (религиозни, формално-логически, метафизически), които са характерни за реакционно умиращата класа. «Чиста» теория без практическо подтвърждение и практика, блуждающа в тъмнината, без теоретичен фар — ето концепцията на народното образование, необходима на капитализма.

Печалните факти от развитието на съвременното училище волно или неволно подвежда заместника на главния педагог на страната някой си Кравцов[ii]. Съгласно това заявление, от съществуващата система на деградация — ЕДИ (Единен държавен изпит) — държавата няма да се откаже, но малки изменения в нея ще внесат, основно в техническата част. Например, изпитната тестова глупост сега се планира да се печата пряко в аудиториите, при свидетели, така да се каже.

Например характерното в атестацията за 9 клас, както преди ще се дават два задължителни предмета, руски и математика и два предмета по избор на ученика, сред които са физика, химия, география и биология. Това означава, че блока от предмети, съставящи необходима основа за материалистическо естественонаучно знание е причислен към категорията незадължителни за изпита, а значи и за по-дълбоко изучаване. Център на цялото народно образование в РФ, както е било и при царя и по нацистския план «Ост» е писмо и сметки с тази разлика, че това вече не е старото писмо и прости сметки, а по-грамотно писмо и по сложни изчисления. Но същността на нещата — образователен примитивизъм остават предишни.

При това министерството на образованието се прави, че всички ученици над 16 години вече са способни съзнателно да избират най-същественните предмети за изпита, а и за задълбочено изучаване. С такъв приом властта бяга от отговорност за качеството на подготовка ученика към живота и вредително пуска ученика на самотек: човекът сам е решил, че физика и химия не му трябват и ние, като държава нищо не можем да направим.

По-нататък Кравцов преминава към чисто политически дела. Подчинената му педагогическа охранка — Рособрнадзор — провела поредна главоблъсканица в областта на преподаване ная обществени науки. На предмет «откриване на лоши методи на обучение» били «изследвани» учители по история, обществознание, руски език и литература. Под «изучаване компетенцията» се планира да се подложат на проверка и педагозите от другите специалности. Ако се отдели буржоазната словесна обвивка, то е ясно, че чиновника говори за проверка на политическата благонадеждност на учителите, за класовия допуск към професиите (и за забраната на професията), когато педагога го оценяват не по това, дава ли той на децата знания за реалния свят (и до колко добре дава), а по това, до колко е готов да обезобрази съзнанието на децата с буржоазни митова и фалшификация на науките.

Продължава и дисциплинарния терор против редови учители, когато те са крайно отговорни за всички нарушения и постъпки в училище и често ги уволняват без обективен разбор на конкретни обстоятелства. Такивa уволнения са сваляне на общите беди на буржоазната училищна система на отделни педагози, а това е «леко решение», или замазване на проблемите: уволнили човека, и острия социален проблем се решава от само себе си. От друга страна, такова положение – това е постоянен чук над главата на учителя. Taзи заплаха от уволнение го води за ръка постоянно. Учителят губи инициатива, боейки се от стъпка да отстъпи. Много педагози разбират, че всички тези предписания ги заставят да преподават лъжа, заставят ги да не развиват съзнание и самостоятелност на децата, а буржоазното училище ги заставя да тушират детските талант, да убиват самостоятелната мисъл, да осакатяват детския ум. И какво? Единици напускат професията, не желаейки да бъдат престъпници, а болшинството продължават да работят, така и не разбирайки, че се явяват идеологически наемници на буржоазията, духовни наказателни сили на трудовия народ, усърдно помагащи да се заслепят очите на народа вместо обратното - да помагат да се отворят.

Но, независимо от замазването на проблемите и скрития политически терор, училищната катастрофа се появява. Същият този замминистър Кравцов признава, че ЕДИ не работи.

Защо? Оказва се неотдавна руските десетокласници писали диагностически работи по биология и химия. Тази «диагностика» показала, че средния бал от работата по биология се получила около 20 — при максимален бал 47. При това 47 не набрал нито един ученик от 26 хил., приели участие в диагностиката. Максимумът, който бил показан от няколко ученика — 43 бала. Правилно да запълнят таблица на сравнение на растителни и животински организми успели около 21 процента от учениците (!). А таблицата била съставена по глупашки, излизайки, че съществените признаци на растенията и животните знаят само един на пет учащи се.

Никой от учениците не успял напълно и правилно да укаже на различията и общите черти на растенията и животните, на тяхното единство и борба. Почти никой не знаел, че разделението на живите същества на растения и животни е станало на основа особености при хранене. Тайна остава основното отличие на растенията от животните, което се състои в това, че растенията могат да приготвят в своето тяло всички нужни за тях вещества за сметка на въглеродния диоксид, вода, слънчева светлина и някои минерални соли. А животните такава способност не притежават и трябва да получават на готово храната, която пряко или косвено произхожда от растенията.

Особуенна трудност предизвикват въпросите свързващи растения и животни, същността на която се състои в това, че растенията дават на животните готова храна и кислород за дишане. Животните в сворто тяло преработват и разрушават тази храна и отходите от жизнедеятелността на животните и техните мъртви тела отиват за храна на растенията. Вместо просто и очевидно обяснение на тази материална връзка много ученици виждат общата връзка между растенията и животните  в това, че животните обитават храсти или живеят на село.

Например училищна олимпиада по биология, неотдавна станала в един украински град, показал, колко прогресира идеализма и мракобесието в тази важна сфера на естествознанието. Например големи затруднения предизвика въпроса за това, какви свойства трябва да получат сложните белтъчни вещества, за да станат жива материя. Teзи свойства са три: способност да се възстановяват с помоща на обмен с околната среда, способност да растат до известни предели и способност да се делят или размножават, възпроизвеждат себе си в потомство и отново да започват своя ръст. Такa oт 63 ученика в десети клас, участващи в биологическата олимпиада, на тези три ясни материалистически признаци съвкупно не назвал никой. Обратно- в отговорите на много деца фигурирало вмешателство на бог, извънземна намеса или в най-добрия случаа падане на метеорит или удар на мълния в със сложен органически «бульон». На eдин oт допълнителните въпроси на комисията за това, какво е биологичен живот въобще, общ и определен отговор: животът е способ на съществуване на белтъците — не дал никой, макар някои ученици близо подходили към разбирането на това, че без белтъци въобще не може да има никакъв живот. Голяма част от отговорите на този въпрос отново се свеждали до лъжливо разбиране на ролята на личността в историята, в службата на отечеството, към бог и към еснафско благополучие. Каквото посяла буржоазията – това и пожънало  обществото.

Да се върнем към руската «диагностическа работа». В тази част от работата, която засяга анатомията на човека, е такава средновековна мъгла, както и в зоологията. Английският лекат-материалист Харвей, практикувал през XVI и XVII век, много ще се удиви, ако разбере, че в началото на XXI век 5 % от випускниците могат да покажат схема на кръвообращение, как се движи инжектираното лекарство в организма на човека. А контурите на системата на кръвообращение, нейните части и закони на потока кръв са били открити от този лекар още в началото на XVII век, преди около 300 години. Имало е достатъчно време за да може на практика да се убедим в правотата на Харвей и усвоим това откритие. Но не! Днес за буржоазията и земята е плоска, и здравето на човека зависи «от пропорциите на светлата и тъмна жлъчка» в организма.

След биологическия тест комисията към министерството на образованието направла извод за това, че учениците от биологическите класове показали примерно такива знания на материала, както и децата, които се учат в обикновените класове.  Буржоазните СМИ, които се интересували по тази тема, обясняват пълния провал на училищния курс по биология с това обстоятелство, че задълбочено изучаване на биология едва и започва след 10 клас. Извинявайте, а какво е правило министерството и нейните методически органи в течение от 1-9 клас? Защо децата постепенно не ги въвеждаха към сложните въпроси на биологическата наука, нзапочвайки от курса на природа на родния край в началните класове, чрез постоянно усложняващи се курсове по природознание, ботаника и зоология — в средните и т.н.?

Отговорът е очевиден: сериозната биологична наука, освободена от шарлатанство, като минимум, поставя човека на материалистически път на познание на природата.  А добросъвестното и дълбоко изучаване на законите на природата и връзката на живия свят напълно довеждат човека до материалистическа диалектика, до признаване на това, че света не само е научно обясним и се подчинява на обективни, или независещи от волята на човека, най-вече общи закони на развитие на всичко съществуващо, но и към увереност в това, че света е познаваем, а значи е изменяем към по добро от човека, познаващ неговите обективни закони на развитие. Буржоазията разбира, че такъв светоглед може да доведе маса от млади хора към необходимост от революционно преобразуване на природата и главно — обществото, и затова тя води война с истинската наука.

Новите доказателства от такава война вадят самите буржоазни чиновници. Едновременно с проверочните работи по биология се провеждали тестове и по химия. Тези диагностични работи показали среден бал 13 при максимум 52 бала. Това е по-ниско ото бала по биология. При това 40 % от участниците в «химическата» проверка успели да наберат само 10 бала. Анализът на работите привежда на мисълта, че важнен предмет от естествознание се разбира от болшинството ученици до абстрактно и много тясно. Същността на химическото превръщане на випоскниците се свеждат до механично смесване на веществата, а сферата на действия на химическите закони в съзнанието на децата често се ограничават до производството на храни и битова химия.

На «диагностиката» по химия на випускниците предложили да решат задачи. Резултатът е следния: ако оставим в покой химическата специфика на тези задачи и разгледаме само разчетната част, то се получава, че при решението десетокласниците изпитват трудности с провеждането на несложни разчети, губят се в операциите с дроби и степени, не знаят формулата за съкратено умножение и прости преобразувания на логаритми.

Къде отива руското училище? Този същия чиновник Кравцов отговаря: за развитието на логическо мислене ще въведем уроци по шахмат. Това трябва да повиши интеллектуалното развитие на учениците и да им даде резултати в точните науки.

Да, шахматa e хубаво, но това все пак е специфичен вид спорт, който може да се занимват в училище на факултативни занятия. А Кравцов говори за включването на шахмат в задължителната учебна програма! Какво означава това? Че с шахмата властта се опитва да прехвърли провалите в преподаването на точни науки, особенно математика и физика и да «компенсира» съкращението на учебните часове по тези дисциплини. Спортът, макар и особен, подменя науката, още повече естествената, кото, за разлика от спорта, познава света, чрез понятия, отражава реалния свят, чрез начин, който се отличава от всички останали форми на общественно съзнание, защото дава най-правилна, най-адекватна и обобщена представа за природата и нейните закони. Широкото научно познание на света, което се появява и развива в процеса на практическо въздействие на хората на природата и обществото, което само включва в себе си материално-производствената дейност, Кравцов предлага безболезнено да се обменя на малка част от тази практическа дейност. Това е все едно да ви сменят вашия дом на таъв с тухли и да се опитат да ви обяснят че това е напълно равностоен обмен.

Но добре, какво да направим? Но, може би, буржоазията си е поставила цел да научат децата на логика с помоща на шахмат? Също не. Играта на шах, като такава, не може да замени за себе си изучаването в училище на логиката – науките за законите и формите на правилно мислене. Тази наука се изучава, като задължителен предмет в сталинското съветско училище и била подготвителен етап към изучаването на висшата форма на логика – материалистическата диалектика, която била и си остава фундамент на правилния, действително научен светоглед.

Това означава, че задачите по приготвяне на логиката се  явява превеждане в системата на всички форми на правилно мислене. Логиката изследва тези форми, установява тяхното значение за практиката, групира ги в класи, систематизира, определя грешките, които се получават при нарушаване на формите на мислене. При това логиката се опира на цялата съвкупност от достоверното естественонаучно знание и на производствения опит в неговото историческо развитие.

Независимо от своите недостатъци подготвителната логика учи да търсим и намираме най- нечуваните противоречия в околния свят и ни дава малки подсказки, как тези противоречия да ги отстраним. А тъй като капитализма е пълен с противоречия, е ясно, че и началната логика е опасна и неприемлива за буржоазията. Затова буржоазната държава решава с помоща на логически и спортни игри, а не задачи по овладяване на правилно мислене, а учи децата на бандитско мислене — конкурентна борба един с друг, изтънечни измами и коварство, или това което вкарва детето в порочния кръг на своята класова идеология.

А какво става на следващата степен от образование – във ВУЗ-овете? Властите по повод на тях имат огромни планове.  Василеви и кравцови обещават да хвърлят всички свои сили на повишаване качеството на подготовка на лицата, претендиращи на висше образование. Съдейки по заявления на чиновници, министерството е получило заповед от работодателите за ниско качество на «крайния продукт». Това и трябваше да очакваме. Кое да е производство у нас, което се крепи, без това е невъзможно възпроизводството на живота, а и капиталистите лично да се занимават с производственни проблеми не искат и не могат (с необходимо ниво на знания не разполагат). А това означава, че все пак технически специалисти са нужни. Но, видимо, на изхода на ВУЗ-овете върви такъв учебен брак, който не съответства даже на тези примитивни професионални изисквания, които се предявяват от администрацията на предприятията към младите специалисти.

Държавата смята да реши този проблем. Но как може да се реши проблема на висшето училище, ако  в средното училище ситуацията е катастрофална? Излиза че го зачеркваме, че в основното звено на образователната система нищо не учат, прескачме тази фаза на развитие и изведнъж ще повишаваме качеството на специалистите във висшето училище, на голо място и без фундамент.

Още един път виждаме, че висшето училище, както всички свои общественни институти, буржоазията разглежда метафизически, като «вещ в себе си», която живее сама по себе си откъсната от средното образование  и производството. Такъв «живот» ние виждаме навсякъде, а и периодически забелязваме около себе си.

Состоянието на нашето образование — това е едно от многото безмислени доказателства за това, че капитализма ни вкарва във фатална черта. Това е окончателното унищожение: икономическата и социална обстановка в обществото е подобна на състоянието на болен от рак в такова състояние, когато всяко забавяне на операцията може да доведе до трагедия.

М. Иванов 

[i] Российская газета — Федеральный выпуск №7464 (1)

[ii] https://www.rg.ru/2018/01/08/kravcov-s-pomoshchiu-uchenikov-i-roditelej-proverim-shkolnyh-upravlencev.html




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1661180
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031