Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2012 22:19 - Ще ви разкажа един мой сън
Автор: screamsinbulgaria Категория: Други   
Прочетен: 1442 Коментари: 0 Гласове:
1



 Легнах си леко щастлив и малко насран.... Това последнто, може би щеше да се случи реално ако бях останал да изгледам до край някакъв филм на ужасите и то посред нощ.

 Затварям си очите и хъркам като заклано прасе, мечките в гората боб, леща...каквото си иската да ядат. Не могат да ми се опрат на малкия....на средния пръст :) Рядко щастие, но наистина заспал съм, кеф!

Насред никадето съм! Някъде където дори и не съм си помислял, че мога някога да ми стъпят нозете. Сам самичък, стоя на два крака и просто гледам тъпо. Една голяма пустош. Нищо около мен, под мен и над мен! 

После изневиделица бях в някаква кола и шофирах.... просто карам. Слушам някакво радио и се кефя на гледките навън. По някое време виждам  най - красивото момиче на света за което съм си мечтал винаги. Маха ми да спра. Натискам спирачката, но колата не спира. Започвам да пробвам какво ли не за да спра, нищо. Ядосвам се от случилото!

Следва мрак! Един от онези моменти в което ни звук, ни картина!

Бяло, много бяло, всичко ми е бяло. Както си бях в мрака, изведнъж всичко стана в бяло и само аз се отличавам насред всичко това.  Земята по която вървя е бяла, небето бяло, всичко. Само аз съм си такъв, какъвто си се знам. Пак се цепя от колектива явно :)

Изведнъж гледам съм в някаква сграда. Прилича на някакъв навес за животни, като онези дето ги има по селата и се гледат добитака. По земята има пръснато сено, виждам някакъв трактор от вън и т.н  Гледам в ръката си, държа бухалка.  Вдигам бухалката, готов за удар и мятам. Бухалката се стоварва в размазания череп на шефа ми. Убил съм го почти. Гледам го кърви обилно, счупил съм му черепа. Аз не говоря и той не говори.  Коленичил на земята, шефа ме гледа, все едно нищо не се е случило.  В ръката ми се появява голямо парче плат или чувал ли ще е било. Слагам му го на главата и започвам да го млатя. Кеф ми е! В реалност не пуша. Но тук паля цигара, смея се! Подсвирам с уста и идват някакви кучета. Кучетата започват да глозгат мъртвия ми шеф!

Гледам телевизия. Въртя си каналите и така като, че ли до безкрай!

Вървя по улиците. Първо висичко ми е много познато, от моя град. Малко по нататък, улиците стават по - красиви,  хората също повече, големи сгради, каквито не съм виждал в реалност. Всичко е много хубаво. Хресва ми. Вървя си, гледам витрините на магазините, не се изморявам. Доста време минава в вървене по улиците, докато по едно време забелязвам, че някой хора ми са познати. Като, че съм ги виждал в предишните улици където съм вървял, а сега пак ги виждам. Започвам леко да се притеснявам. И тогава, всичко които бяха на улицата се вторачват в мен! Щях да се насера от страх.

Събудих се в 3 и нещо посред нощ. Пих чаша вода и пак си легнах!

Виждам стари хора, само стари.... и едно малко момиченце и момченце. Няколко възрастни дойдоха при мен и някак си се здрависаха с мен. Но по - скоро като че ли просто ми галеха ръката и след това като си тръгваха ме потупваха по рамото.  Децата стояха на разстояние. Исках да отида при тях, докато си го помисля, те дойдоха при мен. Момчето седна на дясното ми рамо, а момичето на лявото. Някак си се смалиха и седнаха на раменете ми. Смееха се! След това станаха сериозни и извадиха от джобовете си някакви хартиики. Там имаше нещо написано. Тъкмо като ще отварям едната.... всичко изчезна!

Пак ни картина, ни звук!  И така до сутринта, когато се събуждам. Обикновенно се събуждам от гласовете на едни, съвсем реални индивиди, с които живея в една и съща палатка :) А иначе има дни, дори седмици в които нищо не сънувам, доста често!


Тагове:   човек,   кошмар,   живот,   сън,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: screamsinbulgaria
Категория: Други
Прочетен: 214054
Постинги: 190
Коментари: 120
Гласове: 111
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930