Някога човекът е бил просто един от многото билогични видове на Земята. Но с развитието на човешкият вид се е развило нещо повече, което съществено е започнало да го отличава от другите живи твари. Не става дума за еволюционната крачка, когато човекът се е изправил на двата си крака и е започнал да вижда все по-далече и далече хоризонта пред себе си.

 Културата, бита, обществото като цяло се развиват. Това развитие е имало своите периоди на възход и падение. Основното все пак е, че това общество се развива. Развиват се различните култури, религиозни учения и онези неписани закони според които човекът е живеел в мир с околните и обкръжаващата среда. Но, ако човекът в своите действия е правил 2 стъпки в правилната посока, неминуемо е правил след това и една крачка назад. Няколко века по – късно. Обществата и междукултурните особици са в своят разцвет. Пряка последица от всичко това е появата лицето на расизма. За никого не е тайна, че разцветът на едни от най – големите империи в историческото минало на човека, се дължи на господството на „бялия човек”. Силата на този расизъм е държал оковоте на „черният роб”, които е съграждал основите и просперитета на тези държави. Днес туристическите гидове в италиянската столица с радост описват величието на колизеума и т.н. Но това е т.нар. карамелизирана версия, без онези черни моменти от които биха се срамували днешните съвременници на древен Рим. Милионни роби насилствено са съградили тези империи. Расизмът е бил само един от малкото инструменти за поддържането на това статуткво. Но пък, може би един от най – значимите инструменти, оставали неизличима следа в човешката история до най – ново време. Хитлерова Германия е ярък пример за расистка доктрина. Основен стълб на расистката пропаганда в т.нар трети райх е господството на арииската раса. Била е провеждана политика на омраза към други етнически групи и цели култури. Нацизмът ,най – ярко е оставил своя, срамен, отпечатък в човешката история, с отношението си към евреите. Но малко хора  са запознати с факта, че Хитлер освен еврейте още повече е отхвърлял чернокожото население, като човешки същества. В крайна сметка, чернокожото население е била онази сила без която историята, може би щеше да е по – друга за не една съвременна държава. Но нека не си въобразяваме, че всичко свършва с безчинствата на Хитлерова Германия. Просперитета на не една съвременни държави се дължи на нетолкова светлото им минало. Някой от тези държави са успели в миналто да се превърнат в едни от най – големите колониални страни. Чрез робският труд в колонииите, тези държави са поддържали висок стандарт на живот в родината си. Лицата на съвременна Холандия и Великобритания едва ли биха били такива днес, знаейки историята им.

Понякога големите умове насочват мисленето на т.нар. простолюдие единствено само в бъдещето. Това е така, защото никой не иска да живее с срамното си минало понякога. Едва ли днешните германиците биха се радвали, ако постоянно им се припомняше какво позорно петно са оставили в не една човешка съдба. Щеше ли Лондонското сити да съществува, ако небяха богатите ресурси на нейните колонии. А какво щеше да е, ако ги нямаше робите в захарните плантации на тези британци. В периода около 1960 -1970г В ЮАР, чернокожото население се бори срещу „белите си господари”. Апартейда свършва работата си наполовина. Британците са прокудени. На пръв поглед местното население е свободно по всички закони на писаното право. Най – големият крах след всичко друго, е че след като африканците отвоюват политическата си независимост, същото не се слува в икономически аспект. Богатствата, ресурсите и паричните потоци продължават да се насочват предимно към бялото население. Днес расизмът съвсем не си е отишъл от тези страни. В сравнение с положението си повреме на апартейда, днешното местно население, живее по – бедно от когато и да било. Животът им преминава в повечето случаи безд достъп до прясна питейна вода, без канализация, често без електричество и  медицински грижи.

Как живее чернокожото население по света. В днешна Великобритания, те живеят в гета, които са се превърнали в своеобразни анклави.  Афроамериканците В Сащ в 60% от случаите са в опасност да не преживеят до старост. Отново в Сащ, още с раждането на едно чернокожо дете, то е в 50% по – неблагоприятна обстановка от новородено бяло американче. Тези неблагоприятни 50% се изразяват в възможността, това чернокожо дете, да няма достъп до образователната система, до медицински грижи, да живее в бедност, всеки ден да става обект на рисистко отношение и т.н Друг фрапиращ факт от статистиката е, че в 70% от случаите афроамериканците са в по – неблагоприятно положение от бялото население, да успеят в живота си. Става дума за това, че средностатистическият успял американец  в 70% не е чернокож.

Интересните факти от Сащ никак не са малко. Когато Дж.Буш-младши, печели изборите, той го прави на косъм от пропастта с едва 600 гласа. Но тази победа до голяма степен се дължи и на един друг факт. Този факт, небеше огласен от повечето големи медии и повечето хора дори не са запознати с него. По време на изборите, в един от щатите е съществувал закон, който е ограничавал изборните права на някой американци, предимно чернокожото население. Около 1960г този закон е помогнал около 800хил. афроамериканци да бъдат съдени дори и за най – малки на вид престъпления. Излежавали са присъди не по – малко от 1г затвор. А според разпоредбата на щата, всеки който има присъда поне една година, загубва изборните си права пожизнено. Към изборния ден за президент на Сащ, Дж. Буш който е кандидат – президент, става така, че има осъдителни присъди на афроамериканци с които им се отнемат изборните права на около 3млн. души. След изборите, законът е отменен в щата!

Днес се знае, че дори името на човека може да се окаже пречка за неговото развитие. Доказан факт от практиката в Сащ и други страни. По – голямата част от емигрантите в Сащ, сменят името си при първа възможност, когато получат американско гражданство. В много страни, конституцията гарантира правата на гражданите. Свобода на словто, на религиозните убеждения позволени от закона и т.н Тогава защо една от най – свободолюбивите страни в Европа – Франция, забранява свободното изповядване религиозните вярвания на някой етнически групи, с всичките им атрибути. Когато една афроамериканка в близкото минало се съпротивила на установеното расистко деление на чернокожи и бели в обществения транспорт, това довело след себе си началото на своеобразна революция, а после и появата на един от най – известните личности, който се е борил против установения расизъм в Сащ с думите „Имам една мечта...!”

Едва ли има човек, който да не е попадал в ситуация при която да се е почувствал онеправдан заради цвета на кожата си, заради името си, заради националността си, заради религиозните си убеждения....